Постинг
04.04.2015 02:02 -
Не е забравено нищо...убиецът е свободен блогър и издател на поезия в блог.бг
Автор: nikyniky
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2916 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2015 02:14
Прочетен: 2916 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 04.04.2015 02:14
4 дни изтезания и смърт - има ли възмездие?
Сподели
11.03.2010 17:21; Ива Григорова; 12437; 3;
Дикран Мардикян, Красимир Димитрашков и Деян Иванов (от ляво на дясно) на 19 февруари в Съдебната палата в София. Тримата помолиха ВКС да бъдат оправдани. Георги Димитров и Георги Станчев не се явиха пред магистратите. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Лечение до смърт Безсмислен труд и безогледно насилие. С тези думи юристи вече седма година описват случилото се в наркокомуната в Белмекен на 15 юни 2003 г. Тогава 20-годишният наркозависим плевенчанин Десислав Панчев издъхна след 4-дневно изтезание.
Трима от подсъдимите за най-жестокото убийство, което експертите по делото някога са виждали, вече 7 г. лежат в пазарджишкия затвор. Другите двама са на свобода срещу парична гаранция.
Скоро Върховният касационен съд (ВКС) би трябвало да сложи край на сагата, в която наркомани, техни близки и различни институции винят основателя на първата наркокомуна у нас Владимир Качаклиев за безобразията там. А може и да върне делото за поредно ново разглеждане по искане на защитата на обвинените в зверството момчета.
През октомври м.г. пловдивският апелативен съд даде общо 66 г. затвор на Красимир Димитрашков, Дикран Мардикян, Деян Иванов, Георги Станчев и Георги Димитров за умишлено убийство. Последните двама първоначално бяха оправдани от магистратите в Пазарджик, но на по-горната инстанция получиха съответно 8 и 10 г. решетки.
31-годишният Димитрашков от Лом, който бил отговорник на комуната при пристигането на Панчев, получи 17 г. затвор вместо дадените му от окръжния съд 13, заместниците му Мардикян и Иванов бяха осъдени на 15 и 16 г. в пандиза вместо първоначалните 12 и 11 г.
Магистратите счетоха, че макар да са били Десислав Панчев, Георги Станчев и Георги Димитров са били подчинени на останалите трима, и им дадоха по-леки наказания. Първоначално двамата бяха признати за невинни, тъй като седморна съдебномедицинска експертиза показваше, че плевенчанинът е починал вследствие на удари в главата. Друго заключение на експерти, прието от апелативните магистрати в Пловдив, обаче твърдеше, че всички участници в боя са допринесли за смъртта на 20-годишния младеж.
На 19 февруари пред ВКС защитниците на подсъдимите опитаха да убедят съда, че клиентите им са извършили убийство по непредпазливост след умишлен бой. „Държавата прикрива истинските виновници. Семейство Качаклиеви е внушавало на комунарите, че насилието е основен метод на лечение”, каза тогава Илиан Василев, адвокат на 30-годишния софиянец Дикран Мардикян. Всички осъдени са били от т.нар. "стари" в комуната в Белмекен.
“Всяко едно от тези момчета е било пребивано жестоко. По-голямата порция бой ги различава от "подчинените" им", каза още Василев. Той подчерта, че при пристигането си в комуната Десислав Панчев е бил в най-слабо физическо състояние и затова не е понесъл онова отношение, което Качаклиеви превърнали в традиция.
Всички защитници поискаха от съда клиентите им да бъдат оправдани или поне да не бъдат осъдени за умишлено убийство. Според тях не може да става дума за умисъл, тъй като няма конкретна цел, заради която Панчев да бъде убит. Те подчертаха, че комунарите правили изкуствено дишане и сърдечен масаж на момчето, опитали да го спасят.
Основателят на комуната Владимир Качаклиев и съпругата му Росица бяха сочени и от родителите на Панчев, и от близките на петимата осъдени като основни виновници за липсата на контрол в комуната.
"Десислав изрично попита Росица Качаклиева да не би някой да го бие в комуната или да го действа”, разказва майката на убитото момче Мая пред съда. "Ти си ходил войник и ако там са те действали и си търпял, при нас такива работи няма", отговорила Качаклиева.
Мая Панчева е отчаяна – разбира, че синът й се друса, 1 месец след излизането му от казармата. Праща го в клиника до средата на ноември 2002 г. На 6 януари момчето заминава за Италия, за да се откъсне от обстановката. Само месец след това обаче се връща и започва старата песен на нов глас. През май Десислав заявява, че иска да отиде с баща си на село, за да се изолира. После размисля – чул е за фондация „Право на свободен избор” на Владимир Качаклиев и иска да отиде в Белмекен.
“Мамо, аз няма да се справя, тате никога не е вземал хероин, не знае на мен какво ще ми бъде и няма да ми помогне", казва Деси. Мая има телефон на фондацията от майката на Мариян Ковачев – момче от Плевен, което се лекува в Белмекен. Младежът с прякор Трола после ще се окаже подсъдим и оправдан за смъртта на Десислав.
На няколко пъти Мая и Росица говорят по телефона. Десислав влиза за 5 дни в болница, където му включват системи, за да може по-лесно да понесе абстиненцията. Майка му обаче разбира от лекари, че е успял да излезе и да си вземе доза. На 9 юни, понеделник, Десислав поема към Велинград.
В неделя Владимир Качаклиев звъни на Мая Панчева, за да пита дали синът й е имал епилептични припадъци. Тя казва, че през 1998 г. му е правена енцефалограма. В следващите 3 г. нямал припадъци и му казали, че е излекуван. Има ли проблем, пита тя. Предполагам, че има, отговаря й Качаклиев.
Жената хуква към къщи и заварва съпруга си Стефан да плаче пред вратата. “Преди 5 минути вашият син почина”, чул в слушалката бащата на Деси. "Лечението" на момчето в наркокомуната продължава 7 дни и завършва фатално.
Десислав Панчев отива в комуната заедно с Деян Читалов-Зъболекаря от Варна и Георги Върляков-Дългия.
Още същия ден първият опитва да избяга. Отговорникът Красимир Димитрашков, Деян Иванов-Мокрия и Мариян Ковачев-Трола тръгват да го търсят. Довеждат го с колата на приятелката му.
"Деян избяга от комуната. Когато го срещнах, почна да ми обяснява, че там има психически и физически терор. Не му повярвах, защото е наркоман, а и Качаклиева ми беше казала, че наркоманите говорят всякакви лъжи, за да се махнат от комуната”, разказва приятелката му.
"Говореше, че трябвало да седи на колене и под тях имало малки камъчета и някаква много голяма тежест му стояла на раменете. Бил бит, гонили го и го карали да ляга и да се въргаля в някаква кална локва”, добавя тя. Момичето го завело обратно в комуната и говорило с Краси Димитрашков.
Една седмица по-късно от полицията във Велинград й звънят да прибере Деян. Той е без пари, пребит. Косата и веждите му са обръснати, дясната - сцепена, носът – счупен.
Според друг комунар – Стилиян Пенчев, Зъболекаря бил показан на Десислав, за да знае какво може да му се случи.
Майката на единия подсъдим - Георги Станчев, казва в показанията си, че след като стоял 6 месеца в комуната, той поискал да се прибере. По-късно обяснил, че изпитвал панически страх от отговорника Краси. По думите му се почвало с побоища и за най-малкото провинение.
Когато пристига в комуната, Десислав Панчев е абстинентен. Според някои свидетели пък е надрусан. Негови "сенки" стават Георги Атанасов-Художника и Станимир Иванов-Квазимодо. Това са хората, които са по-отдавна там и трябва да са плътно до него.
В началото на престоя си Десислав е каран да носи дърва. „Той беше зле, стеснителен. Ние събаряхме дърветата, а той седеше. Отговорниците му се ядосаха и го удариха”, казва Самуил Сотиров-Пружинката.
В четвъртък момчетата от комуната тръгват на излет до язовира. Там играят на картоф. На връщане някои от по-старите започват да удрят Десислав. Според едната му сянка - Георги Художника, Димитрашков го ударил в корема, а Деян Мокрия – с юмрук в лицето. Деян кара Деси да тича и да прави лицеви опори.
В обясненията си пред съда той уточнява, че го направил, за да изкара момчето от абстиненцията. Краси нарежда на новака да носи багажа на всички останали.
"Ще го правя американски нинджа”, казал Мокрия и му наредил да казва „бзз” като комар. Панчев опитал да спре някаква кола, симулирал припадък по пътя и това още повече ядосало „старите”. Според Александър Емилов-Къдравия Деян пердашил Десислав през целия път обратно. Дикран го ударил по гърба с жило.
На разпита пред следовател Деян Иванов разказва, че след връщането от язовира Десислав идва в стаята, в която са той, Мариян, Дикран и Краси. Трола започва да го рита. Деси го моли да спре и им предлага да им направи орална любов.
"Още като пристигна в комуната, той започна да разправя, че е педал, че навън се чукал за пари. След това прави свирки на мен, Краси, Дикран и Мариян. Там също го е..хме аз и Краси. Той сам си предложи", казва Иванов. Около 23 ч завели Деси в стаята му. По-късно пред съда Димитрашков ще заяви, че никой от тях не е имал сексуални контакти с плевенчанина.
На следващия ден отново отиват на язовира, но Панчев остава в комуната. В събота плевенчанинът е наказан от Димитрашков да копае дупка с размерите на стая, докато другите колят прасе. Причината е, че е откраднал нечии цигари. Друга версия обаче гласи, че момчето било възмутено от побоищата в комуната и искало да напусне, за да разкаже какво се случва там.
Сенките му Квазимодо и Художника го наблюдават. Десислав не иска, а и не може да копае. Лицето му е подуто. Квазимодо го удря няколко пъти в гърба. По собствените му думи дошли Мокрия и Георги Димитров-Ганеца. Били го с юмруци и ритници.
"Там (в стаята му) го ударих с едно столче по рамото и то се разпадна", разказва Деян Иванов. После го качили на тавана по разпореждане на Димитрашков, който твърди, че не е давал такава заповед. Деян Мокрия признава, че го удрял с летва от щайга по седалището, гърба и ръцете. Ръцете и краката на Десислав били вързани със сизал за гредите. Дикран завързал и члена му с въжето. Димитрашков обаче твърди, че Ганеца е сторил това.
Според Деян Иванов Чайката и Ганеца го удряли с лакти в гърба и главата. През целия половин час, в който траел боят, Мариян Трола стоял на прозореца. Димитрашков и Мардикян се включили с удари в гърба и шамари. После около 30 сек Десислав бил пръскан с вода.
Мокрия го ударил с маркуча. Дикран нанесъл финалния удар отдясно на бузата му. Хванал го за лицето и се прицелил, после извикал от болка, мислейки, че си е счупил пръст.
После Деян и Красимир тръгнали да свалят Деси от тавана, а „сенките” Квазимодо и Художника го поели отдолу. Междувременно Десислав се изпуснал по голяма нужда. Завели го в стаята му да легне, защото не можел да стои. В събота вечерта не отишъл на вечеря.
На другия ден гаврата продължила. Десислав бил закопчан с вериги за леглото, не се хранел, не можел да ходи и повръщал. Завързали го в халето. Според обвинението там бил удрян с пластмасова щайга от Деян Иванов. После Мардикян наредил Деси да бъде свален. Разбрали, че не диша. Димитрашков започнал да звъни на Качаклиеви, други опитвали да спрат кола, някой правел сърдечен масаж на Десислав. Пристигналият лекар казал, че момчето е мъртво от 5 минути и не може да го спаси.
“Залейте го с вода, ще му мине", казал Владимир Качаклиев, като чул по телефона, че Деси е зле. Това твърди Димитрашков в обясненията си. Отговорникът казал на шефа на фондацията, че ако не дойде линейка, Деси ще умре. "Е, голяма работа, ще го закопате някъде", били думите на Качаклиев.
При първоначалните разпити комунарите са подучени от Димитрашков да казват, че той не е бил Панчев. Прикривали го, защото имал друго дело за убийство (за него четете карето горе вляво на 14-а стр.). После обаче си признали какво наистина е станало.
Тримата, които остават в ареста - Красимир, Деян и Дикран, и пуснатите под гаранция Георги Станчев и Георги Димитров се разделят на 2 фронта и всеки от едната група е категоричен, че тези от другата са нанасяли удари в главата на Десислав.
Отговорникът оправдан за поръчков разстрел
Бившият отговорник на комуната в Белмекен - Красимир Димитрашков, бе оправдан за поръчковото убийство на врачанския бизнесмен Петър Тифов през 2000 г. Зърненият бос изчезва от дома си през лятото. Година по-късно останките му бяха намерени край монтанското с. Липен. Обвинени са наркоманът Димитрашков, който е родом от Лом, но живее във Враца, и бившият национал по хвърляне на диск Светлин Лидански.
На 8 май 2001 г. във врачанския кв. Химик избухва бомба под джип на Иво Илиев-Бръснаря. За взрива е задържан Димитрашков. Според запознати местните мутри често го ползвали да разчиства сметките помежду им срещу пари или дрога.
При ареста Красимир издава съучастника си Светлин Лидански. Признава и за убийството на Тифов, който преди бил съдружник на Валтер Папазки, осъден наскоро като поръчител на разстрела на Валентин Илиев-Лисицата.
Димитрашков показва на полицаите къде е трупът на Тифов. Заявява обаче, че Лидански натиснал спусъка и заровил бизнесмена. Двамата са оправдани от Врачанския окръжен съд. Делото е върнато на прокурор от апелативните магистрати.
После е прекратено заради липса на доказателства, обясниха от Врачанския окръжен съд. Повечето свидетели, които са дали показания, сочат Димитрашков като физически извършител на убийството. (24часа)
Владимир Качаклиев: Не мога да върна това момче
Това е смърт в семейството. Не мога да върна момчето, каза за "24 часа" Владимир Качаклиев. Той обясни, че срещу Фондация "Право на свободен избор" още се водят дела и нищо не е свършило.
Качаклиев заяви, че се чува с Красимир Димитрашков, Дикран Мардикян и Деян Иванов, които са в пазарджишкия затвор. Отношенията им били нормални.
В момента единствената действаща комуна на фондацията е тази в Герман, уточни Качаклиев. Там се лекуват 29 наркозависими момчета. Той не се нае да прогнозира какво ще решат върховните магистрати.
"24 часа" се свърза с родителите на Дикран Аршак Мардикян, които отказаха всякакъв коментар, преди да е излязло решението на ВКС. (24часа)
Мая Панчева, майка на Деси: Виновниците са навън
- Г-жо Панчева, какво очаквате от съда?
- Не знам, но истинските виновници въобще не бяха подсъдими.
- Вярно ли е, че гражданският иск е изтеглен?
- Да. Внесохме го само формално, за да се конституираме като частни обвинители.
- Говорили ли сте с някого от подсъдимите или с г-н Качаклиев?
- Не. Аз дори престанах да ходя на делата. ВКС два пъти го връща. Просто е смешно.
- Как живеете сега?
- На никого не пожелавам това. Как можеш да живееш, след като си погребал детето си?! Съпругът ми е с по-лабилна психика от моята. Не искам да го притеснявате.
- Работите ли в момента?
- Аз да, мъжът ми е безработен.
- Знаете ли колко комуни действат в момента?
- По едно от делата, които водихме за заличаване на комуната, Качаклиеви бяха представили документ, че нямат комуни на територията на България. Ровейки в интернет преди повече от година, попаднах на статия. Там беше описан случай на побой в тяхна комуна в Герман. Комуните им си функционират, а държавата нехае.
- Каква присъда би била справедлива за подсъдимите?
- Трима от тях лежат 7 г. в затвора без присъда. Срещу останалите двама сме оттеглили всичко. Вината на тези момчета, както и на моя син, е, че са попаднали на неподходящото място в неподходящия момент. (24часа)
Дикран Мардикян, Красимир Димитрашков и Деян Иванов (от ляво на дясно) на 19 февруари в Съдебната палата в София. Тримата помолиха ВКС да бъдат оправдани. Георги Димитров и Георги Станчев не се явиха пред магистратите. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Лечение до смърт Безсмислен труд и безогледно насилие. С тези думи юристи вече седма година описват случилото се в наркокомуната в Белмекен на 15 юни 2003 г. Тогава 20-годишният наркозависим плевенчанин Десислав Панчев издъхна след 4-дневно изтезание.
Трима от подсъдимите за най-жестокото убийство, което експертите по делото някога са виждали, вече 7 г. лежат в пазарджишкия затвор. Другите двама са на свобода срещу парична гаранция.
Скоро Върховният касационен съд (ВКС) би трябвало да сложи край на сагата, в която наркомани, техни близки и различни институции винят основателя на първата наркокомуна у нас Владимир Качаклиев за безобразията там. А може и да върне делото за поредно ново разглеждане по искане на защитата на обвинените в зверството момчета.
През октомври м.г. пловдивският апелативен съд даде общо 66 г. затвор на Красимир Димитрашков, Дикран Мардикян, Деян Иванов, Георги Станчев и Георги Димитров за умишлено убийство. Последните двама първоначално бяха оправдани от магистратите в Пазарджик, но на по-горната инстанция получиха съответно 8 и 10 г. решетки.
31-годишният Димитрашков от Лом, който бил отговорник на комуната при пристигането на Панчев, получи 17 г. затвор вместо дадените му от окръжния съд 13, заместниците му Мардикян и Иванов бяха осъдени на 15 и 16 г. в пандиза вместо първоначалните 12 и 11 г.
Магистратите счетоха, че макар да са били Десислав Панчев, Георги Станчев и Георги Димитров са били подчинени на останалите трима, и им дадоха по-леки наказания. Първоначално двамата бяха признати за невинни, тъй като седморна съдебномедицинска експертиза показваше, че плевенчанинът е починал вследствие на удари в главата. Друго заключение на експерти, прието от апелативните магистрати в Пловдив, обаче твърдеше, че всички участници в боя са допринесли за смъртта на 20-годишния младеж.
На 19 февруари пред ВКС защитниците на подсъдимите опитаха да убедят съда, че клиентите им са извършили убийство по непредпазливост след умишлен бой. „Държавата прикрива истинските виновници. Семейство Качаклиеви е внушавало на комунарите, че насилието е основен метод на лечение”, каза тогава Илиан Василев, адвокат на 30-годишния софиянец Дикран Мардикян. Всички осъдени са били от т.нар. "стари" в комуната в Белмекен.
“Всяко едно от тези момчета е било пребивано жестоко. По-голямата порция бой ги различава от "подчинените" им", каза още Василев. Той подчерта, че при пристигането си в комуната Десислав Панчев е бил в най-слабо физическо състояние и затова не е понесъл онова отношение, което Качаклиеви превърнали в традиция.
Всички защитници поискаха от съда клиентите им да бъдат оправдани или поне да не бъдат осъдени за умишлено убийство. Според тях не може да става дума за умисъл, тъй като няма конкретна цел, заради която Панчев да бъде убит. Те подчертаха, че комунарите правили изкуствено дишане и сърдечен масаж на момчето, опитали да го спасят.
Основателят на комуната Владимир Качаклиев и съпругата му Росица бяха сочени и от родителите на Панчев, и от близките на петимата осъдени като основни виновници за липсата на контрол в комуната.
"Десислав изрично попита Росица Качаклиева да не би някой да го бие в комуната или да го действа”, разказва майката на убитото момче Мая пред съда. "Ти си ходил войник и ако там са те действали и си търпял, при нас такива работи няма", отговорила Качаклиева.
Мая Панчева е отчаяна – разбира, че синът й се друса, 1 месец след излизането му от казармата. Праща го в клиника до средата на ноември 2002 г. На 6 януари момчето заминава за Италия, за да се откъсне от обстановката. Само месец след това обаче се връща и започва старата песен на нов глас. През май Десислав заявява, че иска да отиде с баща си на село, за да се изолира. После размисля – чул е за фондация „Право на свободен избор” на Владимир Качаклиев и иска да отиде в Белмекен.
“Мамо, аз няма да се справя, тате никога не е вземал хероин, не знае на мен какво ще ми бъде и няма да ми помогне", казва Деси. Мая има телефон на фондацията от майката на Мариян Ковачев – момче от Плевен, което се лекува в Белмекен. Младежът с прякор Трола после ще се окаже подсъдим и оправдан за смъртта на Десислав.
На няколко пъти Мая и Росица говорят по телефона. Десислав влиза за 5 дни в болница, където му включват системи, за да може по-лесно да понесе абстиненцията. Майка му обаче разбира от лекари, че е успял да излезе и да си вземе доза. На 9 юни, понеделник, Десислав поема към Велинград.
В неделя Владимир Качаклиев звъни на Мая Панчева, за да пита дали синът й е имал епилептични припадъци. Тя казва, че през 1998 г. му е правена енцефалограма. В следващите 3 г. нямал припадъци и му казали, че е излекуван. Има ли проблем, пита тя. Предполагам, че има, отговаря й Качаклиев.
Жената хуква към къщи и заварва съпруга си Стефан да плаче пред вратата. “Преди 5 минути вашият син почина”, чул в слушалката бащата на Деси. "Лечението" на момчето в наркокомуната продължава 7 дни и завършва фатално.
Десислав Панчев отива в комуната заедно с Деян Читалов-Зъболекаря от Варна и Георги Върляков-Дългия.
Още същия ден първият опитва да избяга. Отговорникът Красимир Димитрашков, Деян Иванов-Мокрия и Мариян Ковачев-Трола тръгват да го търсят. Довеждат го с колата на приятелката му.
"Деян избяга от комуната. Когато го срещнах, почна да ми обяснява, че там има психически и физически терор. Не му повярвах, защото е наркоман, а и Качаклиева ми беше казала, че наркоманите говорят всякакви лъжи, за да се махнат от комуната”, разказва приятелката му.
"Говореше, че трябвало да седи на колене и под тях имало малки камъчета и някаква много голяма тежест му стояла на раменете. Бил бит, гонили го и го карали да ляга и да се въргаля в някаква кална локва”, добавя тя. Момичето го завело обратно в комуната и говорило с Краси Димитрашков.
Една седмица по-късно от полицията във Велинград й звънят да прибере Деян. Той е без пари, пребит. Косата и веждите му са обръснати, дясната - сцепена, носът – счупен.
Според друг комунар – Стилиян Пенчев, Зъболекаря бил показан на Десислав, за да знае какво може да му се случи.
Майката на единия подсъдим - Георги Станчев, казва в показанията си, че след като стоял 6 месеца в комуната, той поискал да се прибере. По-късно обяснил, че изпитвал панически страх от отговорника Краси. По думите му се почвало с побоища и за най-малкото провинение.
Когато пристига в комуната, Десислав Панчев е абстинентен. Според някои свидетели пък е надрусан. Негови "сенки" стават Георги Атанасов-Художника и Станимир Иванов-Квазимодо. Това са хората, които са по-отдавна там и трябва да са плътно до него.
В началото на престоя си Десислав е каран да носи дърва. „Той беше зле, стеснителен. Ние събаряхме дърветата, а той седеше. Отговорниците му се ядосаха и го удариха”, казва Самуил Сотиров-Пружинката.
В четвъртък момчетата от комуната тръгват на излет до язовира. Там играят на картоф. На връщане някои от по-старите започват да удрят Десислав. Според едната му сянка - Георги Художника, Димитрашков го ударил в корема, а Деян Мокрия – с юмрук в лицето. Деян кара Деси да тича и да прави лицеви опори.
В обясненията си пред съда той уточнява, че го направил, за да изкара момчето от абстиненцията. Краси нарежда на новака да носи багажа на всички останали.
"Ще го правя американски нинджа”, казал Мокрия и му наредил да казва „бзз” като комар. Панчев опитал да спре някаква кола, симулирал припадък по пътя и това още повече ядосало „старите”. Според Александър Емилов-Къдравия Деян пердашил Десислав през целия път обратно. Дикран го ударил по гърба с жило.
На разпита пред следовател Деян Иванов разказва, че след връщането от язовира Десислав идва в стаята, в която са той, Мариян, Дикран и Краси. Трола започва да го рита. Деси го моли да спре и им предлага да им направи орална любов.
"Още като пристигна в комуната, той започна да разправя, че е педал, че навън се чукал за пари. След това прави свирки на мен, Краси, Дикран и Мариян. Там също го е..хме аз и Краси. Той сам си предложи", казва Иванов. Около 23 ч завели Деси в стаята му. По-късно пред съда Димитрашков ще заяви, че никой от тях не е имал сексуални контакти с плевенчанина.
На следващия ден отново отиват на язовира, но Панчев остава в комуната. В събота плевенчанинът е наказан от Димитрашков да копае дупка с размерите на стая, докато другите колят прасе. Причината е, че е откраднал нечии цигари. Друга версия обаче гласи, че момчето било възмутено от побоищата в комуната и искало да напусне, за да разкаже какво се случва там.
Сенките му Квазимодо и Художника го наблюдават. Десислав не иска, а и не може да копае. Лицето му е подуто. Квазимодо го удря няколко пъти в гърба. По собствените му думи дошли Мокрия и Георги Димитров-Ганеца. Били го с юмруци и ритници.
"Там (в стаята му) го ударих с едно столче по рамото и то се разпадна", разказва Деян Иванов. После го качили на тавана по разпореждане на Димитрашков, който твърди, че не е давал такава заповед. Деян Мокрия признава, че го удрял с летва от щайга по седалището, гърба и ръцете. Ръцете и краката на Десислав били вързани със сизал за гредите. Дикран завързал и члена му с въжето. Димитрашков обаче твърди, че Ганеца е сторил това.
Според Деян Иванов Чайката и Ганеца го удряли с лакти в гърба и главата. През целия половин час, в който траел боят, Мариян Трола стоял на прозореца. Димитрашков и Мардикян се включили с удари в гърба и шамари. После около 30 сек Десислав бил пръскан с вода.
Мокрия го ударил с маркуча. Дикран нанесъл финалния удар отдясно на бузата му. Хванал го за лицето и се прицелил, после извикал от болка, мислейки, че си е счупил пръст.
После Деян и Красимир тръгнали да свалят Деси от тавана, а „сенките” Квазимодо и Художника го поели отдолу. Междувременно Десислав се изпуснал по голяма нужда. Завели го в стаята му да легне, защото не можел да стои. В събота вечерта не отишъл на вечеря.
На другия ден гаврата продължила. Десислав бил закопчан с вериги за леглото, не се хранел, не можел да ходи и повръщал. Завързали го в халето. Според обвинението там бил удрян с пластмасова щайга от Деян Иванов. После Мардикян наредил Деси да бъде свален. Разбрали, че не диша. Димитрашков започнал да звъни на Качаклиеви, други опитвали да спрат кола, някой правел сърдечен масаж на Десислав. Пристигналият лекар казал, че момчето е мъртво от 5 минути и не може да го спаси.
“Залейте го с вода, ще му мине", казал Владимир Качаклиев, като чул по телефона, че Деси е зле. Това твърди Димитрашков в обясненията си. Отговорникът казал на шефа на фондацията, че ако не дойде линейка, Деси ще умре. "Е, голяма работа, ще го закопате някъде", били думите на Качаклиев.
При първоначалните разпити комунарите са подучени от Димитрашков да казват, че той не е бил Панчев. Прикривали го, защото имал друго дело за убийство (за него четете карето горе вляво на 14-а стр.). После обаче си признали какво наистина е станало.
Тримата, които остават в ареста - Красимир, Деян и Дикран, и пуснатите под гаранция Георги Станчев и Георги Димитров се разделят на 2 фронта и всеки от едната група е категоричен, че тези от другата са нанасяли удари в главата на Десислав.
Отговорникът оправдан за поръчков разстрел
Бившият отговорник на комуната в Белмекен - Красимир Димитрашков, бе оправдан за поръчковото убийство на врачанския бизнесмен Петър Тифов през 2000 г. Зърненият бос изчезва от дома си през лятото. Година по-късно останките му бяха намерени край монтанското с. Липен. Обвинени са наркоманът Димитрашков, който е родом от Лом, но живее във Враца, и бившият национал по хвърляне на диск Светлин Лидански.
На 8 май 2001 г. във врачанския кв. Химик избухва бомба под джип на Иво Илиев-Бръснаря. За взрива е задържан Димитрашков. Според запознати местните мутри често го ползвали да разчиства сметките помежду им срещу пари или дрога.
При ареста Красимир издава съучастника си Светлин Лидански. Признава и за убийството на Тифов, който преди бил съдружник на Валтер Папазки, осъден наскоро като поръчител на разстрела на Валентин Илиев-Лисицата.
Димитрашков показва на полицаите къде е трупът на Тифов. Заявява обаче, че Лидански натиснал спусъка и заровил бизнесмена. Двамата са оправдани от Врачанския окръжен съд. Делото е върнато на прокурор от апелативните магистрати.
После е прекратено заради липса на доказателства, обясниха от Врачанския окръжен съд. Повечето свидетели, които са дали показания, сочат Димитрашков като физически извършител на убийството. (24часа)
Владимир Качаклиев: Не мога да върна това момче
Това е смърт в семейството. Не мога да върна момчето, каза за "24 часа" Владимир Качаклиев. Той обясни, че срещу Фондация "Право на свободен избор" още се водят дела и нищо не е свършило.
Качаклиев заяви, че се чува с Красимир Димитрашков, Дикран Мардикян и Деян Иванов, които са в пазарджишкия затвор. Отношенията им били нормални.
В момента единствената действаща комуна на фондацията е тази в Герман, уточни Качаклиев. Там се лекуват 29 наркозависими момчета. Той не се нае да прогнозира какво ще решат върховните магистрати.
"24 часа" се свърза с родителите на Дикран Аршак Мардикян, които отказаха всякакъв коментар, преди да е излязло решението на ВКС. (24часа)
Мая Панчева, майка на Деси: Виновниците са навън
- Г-жо Панчева, какво очаквате от съда?
- Не знам, но истинските виновници въобще не бяха подсъдими.
- Вярно ли е, че гражданският иск е изтеглен?
- Да. Внесохме го само формално, за да се конституираме като частни обвинители.
- Говорили ли сте с някого от подсъдимите или с г-н Качаклиев?
- Не. Аз дори престанах да ходя на делата. ВКС два пъти го връща. Просто е смешно.
- Как живеете сега?
- На никого не пожелавам това. Как можеш да живееш, след като си погребал детето си?! Съпругът ми е с по-лабилна психика от моята. Не искам да го притеснявате.
- Работите ли в момента?
- Аз да, мъжът ми е безработен.
- Знаете ли колко комуни действат в момента?
- По едно от делата, които водихме за заличаване на комуната, Качаклиеви бяха представили документ, че нямат комуни на територията на България. Ровейки в интернет преди повече от година, попаднах на статия. Там беше описан случай на побой в тяхна комуна в Герман. Комуните им си функционират, а държавата нехае.
- Каква присъда би била справедлива за подсъдимите?
- Трима от тях лежат 7 г. в затвора без присъда. Срещу останалите двама сме оттеглили всичко. Вината на тези момчета, както и на моя син, е, че са попаднали на неподходящото място в неподходящия момент. (24часа)
Ким Чен-ир: Докъде бе стигнал култът към...
Средният син на Ким Чен Ир бил жена
Каприз на капитана потопил “Коста Конкор...
Средният син на Ким Чен Ир бил жена
Каприз на капитана потопил “Коста Конкор...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
